Защо съветската авиация претърпя фиаско през 1941 г.

Фьодор Левшин / РИА „Новости“
В наши дни руската бойна авиация демонстрира в Сирия, че, успоредно със САЩ, Русия е единствената страна в света, чиито ВВС имат способността да проектират силата си далеч извън пределите на националните си граници. Но тя не винаги е била толкова мощна. Осъзнаването на важността на военната авиация става по време на Втората Световна война.

Великата Отечествена война едновременно е и моментът на раждането на руската военна авиация, и най-тежкият период в нейната история. През 1941 г. съветските ВВС претърпяват истински разгром. За първите шест месеца на войната те губят почти 70% от бойните си самолети. На 22 юни, в деня на започването на бойните действия, загубите достигат 1200 машини, повечето от половината от които дори не успели да се издигнат във въздуха.

За същата половин година немците също понесли сериозни щети – почти 4000 самолета, което с пъти надхвърля загубите на Вермахта във всички предишни кампании, взети заедно. Но въпреки това, стеклият се баланс не бил в полза на съветската страна. Загубите на 22 юни оказали шоков ефект върху съветските генерали. Командващият авиацията на Белоруския военен окръг, след като инспектирал поверените му летища, от отчаяние сложил край на живота си.

Немската авиация заслужено била смятана за най-добрата в света. Благодарение на високите си бойни качества до началото на зимата немците стопили напълно трикратното превъзходството на Червената армия в авиационно отношение, достигайки количествен паритет, което при общото качествено превъзходство на Луфтвафе открива пътя за тяхното пълно господство във въздуха. Немските летци били насочвани към целта от изправно функциониращи проследяващи станции, което изравнявало, дори и да имало такова, превъзходството на съветската авиация на един или друг участък от фронта. Пилотите на червената армия проявявали повсеместен героизъм, много често предприемайки и таран на вражески самолети, но това, така или иначе, не можело да промени общата ситуация.

Причините за поражението

Авиационният парк на Червената армия бил изключително разнороден. Той разполагал както с нови машини (например „летящия танк“ Ил-2), така и с остарели. При това старите самолети били три пъти повече от новите. Но дори и съвременните модели имали съществени недостатъци: относно качеството на самолетните двигатели имало какво да се желае, машините не разполагали с качествена радиовръзка. Бронята на съветските изтребители била толкова уязвима, че се пробивала дори от слабите картечници на немските бомбардировачи.

Процесът на обучение на летателния състав се осъществявал „в движение“: пилотите едва успявали да усвоят новата техника. В навечерието на войната съветските авиационни училища работели свръхпланово, обучавайки хиляди нови пилоти. Летците завършвали в такъв обем, че на курсантите престанали да им присвояват офицерски звания, за да не се раздува прекалено щатът.

Далеч не всички пилоти били професионалисти. Това станало ясно още в хода на съветско-финландската война в периода 1939-1940 г., когато малобройната финландска авиация създала сериозни проблеми на съветската, която имала огромно числено превъзходство над противниковата.

Родилните мъки на съветската авиация

Но въпросът за това, как става възможна трагичната за съветската авиация 1942 г., е по сложен. Трябва да се има предвид, че създаването на пълноценни ВВС в СССР започва буквално 10 години, преди да започне войната. Много често авиационните заводи били построявани на голо поле, без да са подсигурени нито с достатъчна материална база, нито необходимото количество квалифицирани инженери и работници. Освен това авиацията е едно от най-сложните от техническа гледна точка видове съвременно оръжие. За да бъде създадена такава, са необходими развити химическа промишленост, радиоелектроника, металургия. Всичко това в Съветския съюз също се създавало „в движение“.

До голяма степен конструкторите се учели по „метода на пробите и грешките“. Недостатъците на самолетните двигатели ограничавали свободата им на действие, а опитите в кратки срокове те да бъдат отстранявани водели до тежки последствия. Остро стоял и проблемът с командния състав. Сталинските репресии, които го задълбочили, по никакъв начин не са го създали. Обучението, бойния опит на съветските летци бил на недостатъчно високо ниво. Само няколко години преди началото на войната те го придобили в бойни условия в Испания. Грешките, допуснати преди войната, били поправяни след това в процеса на изживяваните от съветската авиация родилни мъки.

"Российская газета". Всички права запазени.